„Лошото време“ и добрите условия за възпитание

Когато температурата падне далеч под нулата и не е сигурно дали ще успееш да излезеш от вкъщи и да отидеш на работа, всъщност това може да е една възможност да останеш у дома с детето си и да съзерцавате бялата красота през прозореца. Оставяш страха от червения код зад гърба си и го заместваш с думите на Учителя Петър Дънов, който запитва и едновременно отговаря:

„Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава.“

В училище или вкъщи, това са прекрасните бели условия да излезем навън сред природата или в парка и да вземем всичко, което студът ни дава. „В студа има скрита топлина“ казва Учителя. Като излезеш с тази мисъл, като ли вече не ти е толкова студено, една скрита досега радост влиза в теб, оставя нещо и отива при другите, да зарадва и тях. Въображение ли е това или самовнушение? – Това е без значение, важно е, че сега отвън е студено, а в сърцето ти е топло и се радваш на студа.

Да възпитаваме. Къде? – Навън, сред природата. Следваме напътствията на Учителя Петър Дънов: „Който иска да си влияе добре, зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите.“  Замислямe се защо ли? – Преди да дойде отговорът, можем да разсъждаваме в  себе си: „Има мисли, които могат да трансформират скърби, страдания, има мисли, които могат да превърнат болестите в здраве; има мисли, които могат да превърнат бедността в богатство; има мисли, които носят светлината“.

„Сърцето е свързано със светлината, с топлината, а умът е свързан с човешкия студ. Мозъкът има много ниска температура. Ако остане да обичаме умствено, ако някой умствено ви обича, вие ще замръзнете. Само с ума щяхме да бъдем чисти като снега, но студени. А на този сняг нищо не расте.“

В топлото време ще възпитаваме сърцето, а в студа ще възпитаваме ума: чисти чувства и чисти мисли навсякъде, и винаги! В Разумната природа всичко носи добрите условия за възпитание.