Една ябълка, а толкова много възможности

Семките, които са най-малката част от плода и често остават незабелязани, можем да използваме по чудесен начин, за да отправим ценни послания към децата. Семката реално е изворът на живот за всеки плод. Малка е като децата, но значимостта и възможностите ѝ са големи. Изглежда беззащитна, но в себе си има силата да разцъфти и да носи полезност. Тя е герой като всяко дете и може да оживее в детските сърца със следното послание: „Аз съм много богата. Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден. Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб. Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си! Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.” Представяйки тази картина храненето се изпълва с пълноценност, както физически, така и емоционално, а това е много полезно съчетание и е добре да го прилагаме, колкото може по-често. Ако има добри условия, е чудесно от семките да бъдат посяти. Това е истинско приложение на посланието и съзидателен процес, чрез който израстват добродетелите у децата.

Един друг аспект, който е хубаво да се имаме като знание е, че всяка храна оказва въздействие върху характера ни. “Ябълката придава следните качества на човешкия организъм: прави го мек, благ, снизходителен към хората”. Затова е чудесно този плод да присъства често в менюто. Може да се използва и в конкретна ситуация, ако детето е емоционално превъзбудено и се стремим да го успокоим.

Природата ни е създала отлични условия да се ползваме от ябълките. Те почти целогодишно са сезонни благодарение на своята устойчивост. Лесно и достъпно могат да се намерят български сортове, които да задоволят различните вкусови предпочитания и на възрастни и на деца. Да не пропускаме тази чудесна възможност да приемем изобилието във всичките му аспекти – физически, емоционално, духовно.

Една ябълка, а толкова много възможности…

–

Цитатите в статията са от книгите: “Учителя за образованието” и “Книга за здравето”