СВЕТЪТ НА СИМВОЛИТЕ – НОВ ПЪТ ЗА ИНТЕРИОРИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО

СВЕТЪТ НА СИМВОЛИТЕ – НОВ ПЪТ ЗА ИНТЕРИОРИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО

ОТВЪН – НАВЪТРЕ: ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО

През първата половина на двайсети век в България, Учителя Петър Дънов с присъща последователност развива учение, където категорията „ново“ се среща близо 5000 пъти. Тя е изразена чрез следните словосъчетания:
Ново Учение, ново разбиране, нов живот, нови схващания, ново съзнание, нов човек, нова култура, новото човечество, новата земя, новото воюване, новото хранене, новата музика и др. Той казва:
Според мене, новото е само онова, което премахва всички недъзи на човечеството, което идва да премахне смъртта, сиромашията, раздорите, крамолите. Вярвайте, че новото всичко това в света ще премахне. Това е новото в света, което очакваме.“
Превръщането на една духовна философия в съвременна образователна педагогическа система изисква съобразяване със специфични принципи и практики, които могат да бъдат приложени в образователния контекст. Ето някои от основните принципи, които могат да бъдат взети предвид:

Цялостно развитие на личността:
Образованието трябва да се фокусира не само върху интелектуалния растеж, но и върху емоционалния, социалния и духовния аспект на учениците. Преподавателите трябва да се стремят към подкрепа на цялостното развитие на личността на учениците;
Морални и етични ценности:
Образованието трябва да насърчава морални и етични ценности като честност, отговорност, състрадание и уважение към другите. Училищата следва да бъдат място, където учениците усвояват и упражняват добродетелите;
Интерактивно и практическо обучение:
Учениците се учат най-добре чрез активно участие и практическо прилагане на знанието. Образователните методи и учебните среди трябва да подкрепят взаимодействието и практическото обучение;
Сътрудничество и екипна работа:
Съвременните образователни системи трябва да насърчават сътрудничество и екипна работа между ученици и преподаватели. Този принцип съответства на реалните условия на работа и социалния живот;
Адаптиране към индивидуалните нужди:
Всеки ученик е различен, и образованието трябва да се адаптира към индивидуалните нужди и умения на всяко дете. Персонализираното обучение става все по-важно;
Интеграция на духовни и философски аспекти:
Ако духовната философия предоставя ценни наставления за живота и човешката природа, тези аспекти могат да бъдат интегрирани в образованието като средство за развитие на по-широко разбиране на себе си и света;
Подкрепа за критично мислене и творчество:
Учениците трябва да се насърчават да мислят критично, да задават въпроси и да развиват творчески умения. Този принцип спомага за подготовката на учениците за справяне с предизвикателствата на съвременния свят;
Социална отговорност и глобална гражданска образованост:
Образованието трябва да подготвя учениците да бъдат активни граждани и социално отговорни членове на обществото, които са готови да участват в решаването на обществени проблеми и предизвикателства;
Учене през целия живот:
Образованието не трябва да бъде ограничено до детската или учебната възраст. Ученето през целия живот е ключов принцип за адаптиране към променящия се свят и развитие на индивидуалния и професионален потенциал;

НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И НОВОТО УЧИЛИЩЕ

„В какво седи новото? – Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, това е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото.“

„Стремете се към новото, в което няма остаряване. – В какво се заключава новото? – Новото подразбира ум светъл, пълен с добродетели; сърце чисто, пълно с добродетели, и тяло здраво, пълно с добродетели.“

В това разбиране за човека, категорията „ново“ съдържа в себе си практически методи за организиране на живота и проявите на ума, сърцето и волята. В настоящото образование, едва сега започва да се обръща внимание на преживяванията на учениците в хода на обучението, а възпитателният елемент отсъства.
Каква е опасността? Добродетелите, дарбите и способностите са във връзка помежду си. Ако изчезнат добродетелите, ще изчезнат и дарбите, а оттам и потенциала за развитие на един народ или отделен човек, това са предпоставки за израждане – духовно и културно.

ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЪЗПИТАНИЕ
Сега е необходимо възпитанието да се организира с природния подход, т.е. това, което е вложено в човека и трябва да се събуди. Новите методи в новото възпитание ние наричаме „слънчева педагогика“.
В нея възпитанието е организирано в т.нар. възпитателни ядра и центрове на организация на умствения, чувствения и волевия живот на детето. Чрез внимателно наблюдение и с помощта на дигитални инструменти за педагогическа диагностика се определят:

Качества на ума;
Качества на сърцето;
Качества на волята;

Предлагат се методи за тяхното съграждане – музиката, Паневритмията, двигателните и дихателни упражнения, нов начин на преподаване – образи и символи, ново тълкуване на научни факти, процеси и явления в природата и др.
Силата на вътрешните методи се изразява чрез принципа на съответствието: подобното събужда подобно, т.е. въвеждането на новото става първо отвън чрез образите от обективния свят, а после – вътре, в субективния свят на ученика; първо от себе и после към другите;

„Възпитанието на децата трябва да започне първо с материалните, с видимите работи, в него всичко трябва да бъде обективно. Когато казваме, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно и в тях не е развит още субективният ум, затова ще заведем детето при някой извор и ще му кажем: „Хубав ли е този извор?“. Хубав е. „Водата му чиста ли е?“ Чиста е. „Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата как приятно, как хубаво блика?“
Радвам се. „Хубаво, тогава очисти този извор!“ Детето очиства извора от камъчета, от клончета, листа и др. Само това да направи, вече е достатъчно. Но родителят или учителят е важно да държи в съзнанието си идеята, че чистенето на извора е символ. След това можем да му кажем: „Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!“. В него не трябва да има никакви камъчета, никакви листа и клончета, които гният – изобщо никакви външни тела. Така влагаме в детето идеята за чистото сърце и за нуждата от чистене, за да стане това реалност. И след време то ще започне да чисти своя извор – сърцето си. Това е един метод за възпитание. След това ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: „Посей това семе в земята!“. То ще го посее. „Полей го сега!“ Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.“

Символът е ключ към огромно, цялостно и осъзнато знание. За да се насити даден символ с определено съдържание и смисъл, човек трябва да е минал през опита на сетивата, на чувствата, на мисълта – и едва тогава той ще може да направи връзка с абстрактния образ и със знанието, заключено в него. Колкото повече сетива са участвали в това познание, колкото повече детето е успяло да създаде емоционална връзка и впоследствие да я осмисли, толкова по-наситен с информация и съдържание за него ще бъде и даденият символ. Например ако човек никога през живота си не е виждал живо агне и не е имал досег с него, той няма да може да направи естествената връзка на съзнанието, а впоследствие и да разбере символа на агнето. За него това ще е образ с ограничена информация, изпразнена от емоция и съдържание. И обратно, човек, който е имал възможност, особено в детството си, да усети със сетивата си малкото кротко агънце, неговата мекота, топлота, мирис, цвят и нрав, толкова повече той ще има реално, цялостно знание и ще може адекватно да работи с този символ.

За да разберат новото, хората се опират на предишно, старо, изживяно и опитано знание. Поради това е много важно детето, опознавайки света около себе си, да работи с живи и естествени образи и обекти, защото те носят цялостна информация. То може да се свърже със скритата  разумност в образа и да усети живота в природата. Това е една от основните причини обучението и възпитанието на децата да започва и да е насочено към външния, обективен физически свят. Всяка форма и всеки предмет в него са символи. Те носят вътрешно съдържание, което е важно да бъде осветено, за да бъде разбрано. За да успее човек, е нужно съзнанието му да бъде разширено. Докато това не се случи, ще има механично разбиране за живота. Водата ще бъде само вода, течност, Слънцето ще бъде голямо светещо небесно тяло и т.н. – тогава човек не вижда отвъд физическата реалност и възприетото няма връзка с вътрешния му живот. Успее ли да прогледне отвъд, тогава той отваря нов прозорец за разбиране на реалността и тя става по-богата за него.

Механичното събиране на факти и идеи не може да даде тази организация на работа и мислене, които да донесат успеха на едно начинание. Тези натрупвания трябва да се съчетаят в едно цяло, в една система, която е обединена в своите функции и според степента на своите нужди.
Важно е да помним, че във всеки символ се крие известна идея. Ние трябва да се стремим вътрешно към разбирането на тази скрита идея и към прилагането й в живота ни. Всяко животно е символ на известно качество, на някаква добродетел. Например детето вижда една пчела. Според формата си това е представител на животинското царство, но в същото време е и символ, който се нуждае от превод. Добре е да обърнем внимание на онзи живот, който е вложен в тази форма. Тя е символ на ред качества и добродетели – трудолюбие, организиран колективен живот, чистота и др.

Достиженията на науката трябва добре да се проучват и след това да се направи аналогия с външните и с вътрешните форми на заобикалящия ни свят. Така постепенно ще научим езика на живата природа, който е език на символите и на образите, зад които са скрити идеи и правила за работа – това е същината на слънчевата педагогика, новото обучение и новото възпитание в частно основно училище „Изгрев“.