Колко сме важни 🙂
вече ни посветиха и стихотворение
Бялото кокиче
Слънцето зад облаци блести,
от зимен сън Земята става
и къпе се със първите лъчи…
Кокиченце глава подава.
То стопля ни душите
с погледа си чист и бял.
Събуждат се мечтите,
топи се снежният воал.
С идеалите свещени
разцъфват нашите души –
като кокичетата белоснежни
сияят чисти и добри.
„При бялото кокиче
деца добре дошли!”
Евгения Иванова